Вицове - Семейни - Бебета

Баща забелязал четиригодишната си дъщеричка в задния двор да мие зъбите на семейното куче.
- Какво правиш? - попитал той.
- Мия зъбите на Бруно - отвърнало детето. - Но не се тревожи,
ще върна четката ти на мястото й, както винаги.

Момченце отишло с класа си в местната черква. По стените видяло снимки на униформени мъже и попитало учителката кои са ези хора.
- Това са нашите синове, които са загинали по време на служба.
- На сутрешната или вечерната служба?

Със съпруга ми искаме или да си купим куче, или да си направим бебе. Само че не можем да решим дали да си съсипем килима или живота. (Рита Ръднър)

- Джони - кара се на малкото си момченце една майка, - лицето и е чисто, обаче кога успя така да си изцапаш ръцете?
- Докато си миех лицето - отвръща Джони.

Някои истини за живота, усвоени от децата: Колкото и да се опитваш, не можеш да покръстиш котките.
Когато майка ти се сърди на татко ти, не й позволявай да ти реши косата.
Ако сестра ти те удари, не й отвръщай.
Винаги хващат втория.
Никога не моли двегодишно дете да подържи домат.
Не оставяй кучетата да пазят храната ти.
Не можеш да скриеш броколите в чашата с мляко.
Не кихай, когато те подстригват.
Кутретата имат лош дъх, дори след като ядат тик-так.

Отегчено момченце си играело в черквата по време на неделната литургия. Постоянното му мърморене и свиркане започнало да разсейва богомолците. Накрая баща му изгубил търпение и го извел навън. На излизане момченцето високо извикало:
- Молете се за мен!

Пияница се клатушкал по пътя, когато видял жена да разхожда дете.
- Госпожо - казал пияницата, - това е най-грозното дете, което
съм виждал някога. Господи, колко е грозно това дете!
Пияницата отминал и жената избухнала в сълзи. Един пощальон отишъл да види какво има.
- Какъв е проблемът, госпожо?
- Току-що ужасно ме обидиха - изхлипала жената.
- Успокойте се - казал пощальонът, бръкнал в джоба си и извадил хартиена кърпичка. - Избършете си сълзите. А ето и банан за шимпанзето.

Момиченце направило чай на майка си.
- Не знаех, че можеш да правиш чай - казала майката и отпила.
- Да, кипнах вода, пуснах в нея чаените листа, които харесваш, и после я прецедих в чашата. Обаче не успях да намеря цедката и затова използвах мухобойката.
- Какво! - задавила се майката.
- О, не се тревожи, не използвах новата мухобойка, а старата.

Шеф на голяма мултинационална компания спешно трябвало да разговаря с един от мениджърите си през уикенда, затова му се обадил вкъщи.
Отговорило момченце, което шепнело.
- Здравей - казал шефът. - Татко ти вкъщи ли си е? -Да.
- Може ли да говоря с него? -Не.
Шефът не бил свикнал да чува думичката „не".
- Хм, ами майка ти там ли е?
- Да - прошепнало детето.
- Може ли да говоря с нея? -Не.
Тъй като знаел, че едва ли са оставили толкова малко момченце само у дома, шефът отново опитал:
- Има ли някой друг у вас?
- Да - отвърнало детето. - Един полицай. Шефът се сепнал.
- Хм, може ли да говоря с него?
- Не, той е зает - прошепнало момченцето.
- С какво е зает? - попитал шефът, който започнал да се чуди какво става в къщата.
- Приказва с татко, мама и пожарникарите.
В този момент от отсрещния край се разнесъл шум на хеликоптер.
- Какъв е този шум? - попитал шефът.
- Хеликоптер - прошепнал малкият.
- Какво всъщност става там?
- Спасителите току-що приземиха хеликоптера - пояснило момчето.
- Какво правят там?
- Търсят ме.

Имам две прекрасни деца - а две от пет не е чак толкова зле. (Хени Янгмен)

Момченце си играело на улицата, когато неволно глътнало монета и тя заседнала в гърлото му. Майка му започнала да вика за помощ. За щастие един минувач се намесил. Той силно ударил момченцето по гърба и то изкашляло монетата.
- Много ви благодаря, докторе - казала майката.
- Не съм доктор - възразил минувачът. - Работя в данъчната служба.

1 2