Вицове - Приказни герои

Две жени всяка вечер си правели разходки. Една вечер както си вървяли покрай гробищата им се допикало. Какво да правят, изпикали се пирай надгробните камъни и се зачудили с какво да се избършат. Едната си свалила гащите и се избърсала с тях, другата пък бельото и било скъпо и видяла един червен парзал и се избърсала. На другия ден мъжът на едната се обадил на мъжа на другата - трябва да спрем с тези среднощни разходки, моята жена снощи се върна без гащи (другият) - О, това е нищо моята се върна с парцал между краката на който пишеше "Ние от пожарната никога няма да те забравим" .

Вървят Мечо Пух и Прасчо из гората. Прасчо

пита: - Пух, къде отиваме? - Да колим прасе. -

Хм, а ако прасето опита да избяга? - Ще те

избягам аз тебе...

Високо в Алпите турист среща старец и го пита: -Дядо -На колко  си години на сто и девед -А пиеш ли, пушиш ли -Да -иначе никога няма да пукна.

Приказката за Червената шапчица, разказана от филмов критик:
Действието на филма "Червената шапчица" е ситуирано е един екзотичен за повечето зрители район - гората, в която живее бабата на Червената шапчица. Главния персонаж - Червената шапчица, чиято роля е изпълнявана от известната холивудска актриса Шарън Стоун, въпреки нетрадиционното си облекло и поведение, е носител на редица черти от общочовешки характер.
Въпреки демонстрирания в началото на филма наивитет по фундаментални битийни въпроси, в развитието на действието забелязваме едно значително творческо съзряване особено при втората си среща с Вълка (Майкъл Дъглас). Житейските въпроси, които тя задава към замаскиралия се вълк, са всъщност една горчива пародия на нашето ежедневие.
Въпреки, че на пръв поглед филмът изглежда не третира дълбоки философски въпроси, на него се кръстосват редица злободневни теми, като за размера на ушите, което всъщност е метафора на дълбокия онтологичен въпрос за същността на човешката природа.
Един от основните негативни персонажи - Вълкът, е цел на режисьора, с която той, чрез сюрреалистичния инструментариум, цели да ни поднесе по изтънчен начин един от основните въпроси на човешкото съществуване: за дълбоката човешка природа, за борбата на двете начала - доброто и злото, тъмната и светла половина на
човешката душа.
Мисля, че тук е мястото да кажа, че "Червената шапчица" не е просто един екшън, чийто герои са само добри или зли. Това е филм, който не просто изобразява американската действителност, а който утвърждава ценности, присъщи на всички хора по земята. Основните акценти във филма са възвишените идеали, идеалите не само на Червената шапчица, но и на Вълка, който въпреки излетия негативизъм, крие в себе си редица положителни черти, които се забелязват във финалните кадри на филма - изповедта и разкаянието на Вълка. Този малък щрих допълва цялостния портрет на персонажа, описван в досегашните ни представи като изцяло отрицателен герой.
И все пак, въпреки хепиенда на тази суперпродукция на режисьора Стивън Спилбърг, буди у нас една носталгия и меланхолия, стремеж да си зададем редица въпроси за смисъла на човешкото съществуване, достатъчността на човешкото битие и стремежа на отделната личност за изграждане на един по-добър вътрешен мир, един по-съвършен и хармоничен свят, в който царуват не насилието и подтисничеството, взаимната търпимост и толерантност между бабите, внучките и вълците.

Приказката за Червената шапчица, разказана от каруцаря Сирко:
Ский, да гу ебъ, оная майката вика на Червената капа да въри да носи на баба си качамак със зеле у горътъ, у къщата й.
Каскета тръгнал, да гу ебъ, ама го срещнал вълка и му кай дека е тръгнала. Оная му вика, че е тръгнала къде баба си, нал й е унука и й носи качамак със зеле, да го ебъ у гъзъ.
Тогава вълка, да го еба у тува ти, тръгнал по прекото, стигнал пръв и зел да лопа на портата.
Пръкнала бабата и оня я изел, деба тая женка парлазирана. Еба й се мамата, начи.
Тогаз вълка зел дрехите на дъртата и ги навлекъл и се завил с оделото. Тогава иде Червената капа, д, еба нейната пичка тясна, влезла у дома и гледа баба си с ей таквис очи, ей толчуф уши, бе ебала си е майката. И почва да я пита, деба нейната мама проста, що има таквис очи, що има таквис уши, бе пита я, сякаш си нема друга работа, да й го тура отзаде, мама й деба!
И вълка по ино време зел, че я изел. Та като се наел зел, че заспал и по едно време дошъл авджията и му ебал мамата с бриникето. После зел, че му разпорил тумбака и оттам пъкнали Червената капа и бабата, да й го тура у устата.

Червената шапчица, Омир
О, музо! Млъкни в този пагубен ден за онази,
що с шапка червена в гори тилилейски захожда
и кошничка с пити и вино принася за баба!
Тъй бързо край нея промъкват се сенки вековни
и Хелиос слънцезарен прогонват далече на запад,
та път да разчистят за хищник - коварен и гладен!
И стигна той бързо, подобно изплашен троянец,
преследван от псета и бързоноги ахейци,
до малката горска поляна със къща в средата.
Застанал на прага, ръката си вдигна и мигом почука,
а глас уморен и отпаднал повика го вътре…

На майката на Червената шапчица й писнало Вълка да я оправя и й купила стоманени гащи. Тръгнала Червената Шапчица към гората и изчезнала. Чакала майката, чакала, притеснила се и тръгнала да я търси. Среща по едно време горския и пита:
- Абе, да си виждал едно момиче с Червена шапка и стоманени гащи?
- Тц, само един вълк с оксижен.

Червената шапчица, Джек Лондон
Ала тя беше достойна дъщеря на своята раса, в жилите й течеше силната кръв на белите покорители на света. Затова, без да й мигне окото, тя се нахвърли върху вълка, нанесе му един съкрушителен удар и го подкрепи с класически ъперкът.
Вълкът страхливо побягна. Тя идеше след него със своята очарователна женска усмивка.

Червената шапчица, Антъни Бърджис
- И сега накъде, а?
Бяхме аз, т.е. - Красная Шляпочка, и моите три товарищки - Мамчето, Бабето и Смотаното Дианче, дето все й викаме "Охотничка"; седяхме в питейното заведение "Дъртия лес" и си блъскахме разссудока какво да правим в тази никчемна осенна вечер, тъмна като рот и холодна, че и влагостна, на всичко сверху. "Дъртия лес" форевър си е бил местечко, в което си пие всичко и еврифинг, но вие, сестрички, може вече да сте зафоргетили какви пъбове имаше по ония таймове… да не говорим, че ландскейпите се менят тъй бистро, че всичко се забравя, пък и газети вече селдъмно се читаят…
Карманите ни бяха фулнати с денги, та нямаше все още нужда да гоним мъните, като фраснем някой престарял "вълчак" в тъмното, и докато смотрим как плува в кровта и потрохите си да делим на четири… Но като ни доскуча се хванахме вся команда и екзитирахме на мъглявия стрийт, дето, като да сме го ордернали ни ждеше един "вълчак", ама от най-дъртите и мазните!
Приближихме се ние към него, съвсем учтиво, и аз го заговорих, като преди туй смушках Смотаната да си затваря гърголника, щото той й върши работа само като в него влиза нещо, ама за обратната работа, хич я няма горката. Мамчето и Бабето и зашъткаха, а аз бръкнах в кошничката, дето я нося на кръста си и набарах бокса.
- Извинете, братко… - прокашлях се, като да бегинна процеса на знакомство…

Червената шапчица, Ги дьо Мопасан
Вълкът я срещна. Той я изгледа с оня особен поглед, който опитният парижки развратник хвърля на провинциалната кокетка, която все още се преструва на невинна, ала той вярва на невинността й не повече от самата нея и вече сякаш виждаше как тя се разсъблича, как фустите й една по една падат и тя остава само по риза, под която се очертават сладостните форми на тялото й.

1 2 3 4