Вицове - Национални

Възрастни съпрузи отишли на екскурзия в Австралия и пътували в провинцията, когато видели мъж да се сношава с кенгуру. Няколко километра по-нататък видели още един мъж да се сношава с кенгуру.
- Отвратително - казал съпругът. - Когато се върнем, ще съобщя за това в хотела.
Прибрали се в хотела само за да видят мъж с дървен крак да мастурбира пред входа.
Съпругът се втурнал вътре и отишъл при управителя.
- С жена ми сме отвратени. Това е петзвезден хотел, а видяхме двама мъже да правят секс с кенгуру и някакъв мъж с дървен крак мастурбира на стъпалата отпред. Имате ли да кажете нещо?
- Абе, приятел - отвърнал управителят, - да не би да очакваш мъж с дървен крак сам да си хване кенгуру?

Винаги обичам да излизам пред британска публика. Даже да не им е смешно, те кимат с глави, за да покажат, че са разбрали. (Боб Хоуп)

Сигурни признаци, че сте англичанин:
Отнасяте се подозрително към всички чужденци.
Никога не излизате от къщи без чадър.
На екскурзия в Испания търсите ресторант, в който предлагат ростбив.
Нямате чувство за ритъм.
Знаете правилата на крикета.
Правилата на крикета ви интересуват.
Смятате кървавицата за деликатес.
Все още мислено сте във война с Германия, Франция, Шотландия и американските колонии, датчаните, келтите, викингите и римляните.
Смятате времето за по-вълнуваща тема за разговор от бейзбола.
Не очаквате общественият транспорт да идва навреме.
Смятате сарказма за висша форма на остроумие.
Смятате, че Франция започва и свършва с хипермаркета при Кале.
Имате поговорки за всякакви случаи.

Италианец, французин и англичанин седели във фоайе на хотел. Изведнъж италианецът заявил:
- Снощи четири пъти се любих с жена си! Сутринта тя ми каза, че много ме обича.
- Пфу! - презрително изсумтял французинът. - Това не е нищо.
Снощи шест пъти се любих с жена си. Сутринта тя ми каза, че съм
най-големият любовник в света и че никога няма да си помисли за
друг мъж.
Англичанинът мълчаливо четял вестник. Французинът се обърнал към него и нахално го попитал:
- А ти колко пъти се люби с жена си снощи?
- Веднъж - отвърнал англичанинът.
- Само веднъж ли? И на сутринта какво ти каза жена ти?
- Не спирай.

Джулия Робъртс, англичанин и французин седели в едно купе. Не се случвало нищо интересно, докато влакът не влязъл в тунел. В мрака се чул звук от силна плесница и болезнен вик. Когато излезли от тунела, Джулия Робъртс и англичанинът седели напълно нормално, но французинът търкал бузата си и окото му било подуто.
Джулия си помислила: „Французинът трябва да се е опитал да ме целуне, докато бяхме в тунела, но погрешка е целунал англичанина и е получил шамар. "
Французинът си помислил: „Англичанинът трябва да се е опитал да целуне Джулия и тя по грешка ме е зашлевила".
Англичанинът си помислил: „Страхотно. Всеки път, щом влезем в тунел, мога да шамаросвам тоя задник!"

Животът в Холивуд е като бельо от фибростъкло - интересен, но мъчителен. (Робин Уилямс)

Мики Руни се жени за осми път. В съвета го питат:
- Били ли сте женени преди, господине, и за кого? Руни отвръща:
- Това да не е проверка на паметта?

В Холивуд булките си запазват букета и изхвърлят младоженеца. (Граучо Маркс)

Холивудски режисьор снимал касов филм в пустинята. Един ден при него дошъл стар индианец и му казал:
- Утре вали. - И на другия ден заваляло. След няколко дни ста
рият индианец пак се появил, приближил се до режисьора и казал:
- Утре буря. - И на другия ден се разразила страхотна буря, която
временно спряла снимките.
Режисьорът много се впечатлил от метеорологичните прогнози на стария индианец и казал на секретарката си да го вземе на щат. След още няколко успешни прогнози обаче индианецът не се появил три седмици. Тогава режисьорът пратил да го потърсят.
- Утре снимам важна сцена и разчитам на теб - казал му той. -
Какво ще е времето?
Старият индианец свил рамене.
- Не знае. Радио счупено.

Дребничка старица седяла точно зад шофьора на автобуса по време на пътуване от Маями. След петнайсет минути тя потупала шофьора по рамото.
- Стигнахме ли вече в Орландо?
- Не, госпожо, ще ви кажа, когато стигнем.
След още петнайсет минути старицата пак го потупала по рамото.
- Стигнахме ли вече в Орландо?
- Не, госпожо - изсумтял той. - Ще ви кажа, когато стигнем.
Това продължило на всеки петнайсет минути и когато накрая
стигнали в Орландо, шофьорът още малко и щял да я удуши. Затова с огромна радост й съобщил:
- Стигнахме в Орландо. Слизайте, госпожо.
- А, не - отвърнала тя. - Аз пътувам чак до Джаксънвил. Прос
то преди да тръгнем, дъщеря ми ми каза да си изпия хапчето за
кръвното, когато стигнем в Орландо.