Вицове - Професионални неволи

Туристка посетила археологически обект в Южна Америка и се заинтересувала от изложените кости от динозавър. Тя попитала екскурзовода, който бил местен индианец, откога датират костите.
- Точно отпреди сто милиона и три години - отвърнал индианецът.
- Поразително - изумила се туристката. - На какво се дължи тази точност?
- Много просто. Един геолог ми каза, че са на сто милиона години, а това беше точно преди три години.

Миналата година в Брюксел един белгиец отишъл при местния свещеник и се изповядал:
- Прости ми, отче, защото съгреших. През Втората световна война скрих един евреин на тавана си.
- Това не е грях - отвърнало отчето. - Направил си голяма добрина.
- Но аз го накарах да ми плаща по трийсет франка за всяка седмица.
- Признавам, че това не е много великодушно - казал свещеникът, - но си го направил за добра кауза.
- Благодаря ти, отче - отдъхнал си мъжът. - Това е огромно облекчение за мен. Имам само още един въпрос.
- Какъв?
- Да му кажа ли, че войната е свършила?

Време

По време на Войната в Залива един взвод останал откъснат от полка си в пустинята. В продължение на три денонощия войниците чакали помощ, докато изчерпали всичката си храна. Накрая в отчаянието си пратили свой другар на разузнаване. На другия ден войникът се върнал.
- Имам една добра и една лоша новина - казал той. - Лошата е,
че за ядене има само камилски лайна. Добрата е, че са много.

Средновековен рицар и неговите хора се върнали в замъка след тежки битки.
- Ваше Величество - съобщил на краля рицарят, - цял ден грабих и плячкосвах от ваше име и горих селата на враговете ви на север.
Кралят озадачено го погледнал.
- Но аз нямам врагове на север.
- Е в такъв случай боя се, че вече имате – отвърнал смутено рицаря.

Един ден трима ветерани от Виетнамската война ловели риба на едно езеро, когато Исус минал по водата и седнал при тях в лодката. Естествено, тримата мъже били смаяни.
Първият смирено казал:
- Исусе, страдам от болки в гърба, откакто във Виетнамската война ме улучи шрапнел. Можеш ли да ми помогнеш?
- Разбира се, сине - отвърнал Исус и когато го докоснал по гърба, мъжът за пръв път от трийсет години изпитал облекчение.
Вторият, който носел дебели очила, казал на Исус:
- Откакто във Виетнам пред мен избухна мина, не виждам почти
нищо. Можеш ли да ми помогнеш?
Исус се усмихнал, свалил очилата му и ги хвърлил в езерото. Още щом очилата паднали във водата, зрението на мъжа се прояснило и той за пръв път от трийсет години започнал да вижда нормално.
Накрая Исус се обърнал към третия мъж, който отбранително протегнал ръце напред и извикал:
- Не ме докосвай! Получавам пенсия за инвалидност!

Британски войник, който служел в чужбина, получил писмо от приятелката си, която му съобщавала, че къса с него, и го молела да й върне снимката. Разстроен, той събрал няколко нежелани снимки от другарите си в полка и ги пратил във Великобритания със следното писмо: „Извинявай, не помня коя беше ти - моля те, задръж своята снимка и ми върни другите. "

През Втората световна война немските войници плячкосвали храната, виното и жените във френските села. Всички жители на едно село избягали, освен млад мъж и деветдесетгодишната му баба. Когато германските танкове влезли в опустялото село, войниците сга-щили младежа.
- Донеси ни храна - заповядали те.
- Имам само половин самун хляб - отвърнал той.
- Войната си е война - казали войниците и го принудили да им даде и последната трошица.
После извикали:
- Донеси ни вино.
- Имам само половин бутилка - заявил младежът.
- Войната си е война - настояли войниците и го принудили да им даде последната си половин бутилка.
Накрая му поръчали:
- Доведи ни жена.
- В селото остана само една - възразил той.
- Войната си е война - извикали те.
И младежът довел деветдесетгодишната си баба. Немските войници я погледнали и казали:
- Хм, може би този път ще се смилим над теб.
- В никакъв случай - заявила бабата. - Войната си е война.

Свадлив стар генерал влязъл във военна болница с дребно заболяване и по време на престоя си там вгорчил живота на всички. Оплаквал се от храната, леглото, липсата на тоалетна в стаята. Персоналът изгарял от нетърпение да го изпише.
Един ден санитарката дошла да му измери температурата. След като дълго мърморил, че смущава спокойствието му, генералът най-после си отворил устата. Санитарката обаче му обяснила, че трябва да му премери температурата в ректума и го помолила да легне по корем. Генералът помърморил още малко, но после се подчинил. След като поставила термометъра, санитарката му казала:
- Постойте така пет минути. Не мърдайте. След малко ще се
върна.
След час в стаята влязла главната сестра и попитала:
- Какво става?
- Не сте виждали как се мери температура? - излаял генералът.
- Виждала съм, господин генерал, но не и с нарцис!

Двама военни полицаи гонят новобранец, избягал от казармата. Той се скрива в недалечния метох, където забелязва монахиня, седнала на двора.
- Бързо, сестро - казва беглецът. - Скрийте ме. Не искам да ме
вземат в казармата и военната полиция ме преследва.
Монахинята си вдигнала полата и казала на младежа да се скрие отдолу.
- Имате хубави крака за монахиня - отбелязал той изпод полата.
- Ако погледнеш малко по-нагоре, ще видиш две топки - отвърнала монахинята. - И аз не искам да ме вземат в казармата!

Генералът получава съобщение, че е починала майката на ефрейтор Пъркинс. На вечерната проверка старшината предлага да съобщи тъжната вест на Пъркинс. - Да отида ли да му кажа, господин генерал?
- Почакай, старшина - отвръща генералът. — Не можеш просто така пред целия полк да кажеш на нещастника, че майка му е умряла. Нужни са такт и дипломатичност.
- Добре, господин генерал - казва старшината. - Ще проявя най-голямата си тактичност и дипломатичност.
С тези думи той отива при строя и изревава:
- Всички, на които майките им са живи, една крачка напред...
Не бързай, Пъркинс.