Вицове - Професионални неволи

Мъж бил захвърлен на самотен остров цели десет години и през това време не видял жива душа. Един ден за негово удивление от морето изплувала русокоса хубавица с акваланг. Тя се приближила до него и започнала да го гали по брадата.
- Откога не си пушил цигара? - попитала го хубавицата.
- От десет години - отвърнал той.
Блондинката бавно разкопчала ципа на непромокаемия джоб на левия си ръкав и извадила пакет цигари и кутия кибрит. Мъжът запалил и въздъхнал:.
- Умирах си за цигара. Фантастично е. Когато изпушил първата си цигара, тя попитала:
- А откога не си пил уиски?
- От десет години - отвърнал той.
И хубавицата бавно разкопчала ципа на непромокаемия джоб на десния си ръкав, и извадила бутилка уиски.
- Божичко, прекрасно е - възкликнал мъжът, след като изпил
половината. - Бях забравил колко хубав вкус има уискито.
Накрая блондинката започнала да разкопчава ципа на неопрена си и съблазнително измъркала:
- Откога не си се забавлявал?
Мъжът не можел да повярва на късмета си.
- Не ми казвай, че носиш стикове за голф!

Проповедник бил страстен почитател на голфа и всяка неделя се измъквал да играе. Ангелът, който го наблюдавал отгоре, се ядосал и казал на Господ:
- Виж оня проповедник там долу, постоянно зарязва задълженията си и в неделя играе голф. Трябва да бъде наказан.
Бог се съгласил и обещал да вземе мерки. След няколко минути проповедникът нанесъл страхотен удар. Ангелът попитал Господ:
- Нали каза, че ще го накажеш! А ти му помагаш да вкара топ-
ката от цели триста и петдесет метра с един удар!
Бог се усмихнал.
- Помисли: на кого може да се похвали?

Играч на голф се бавел и все не удрял топката.
- За Бога, побързай! - казал партньорът му.
- Но жена ми гледа от трибуната. Искам изстрелът ми да е идеален.
- Остави, никога няма да я улучиш оттук!

Четирима женени мъже отишли да играят голф през уикенда. На втората дупка започнали да обсъждат проблемите, които имали с жените си.
Първият казал:
- Нямаше да успея да дойда, ако не бях обещал на жена си, че
другия уикенд ще пребоядисам цялата къща.
Вторият казал:
- И на мен не ми беше по-лесно. Трябваше да обещая на жена си,
че следващия уикенд ще пазарувам с нея.
Третият казал:
- Напълно ви разбирам. Обещах на жена си, че ще й купя нова
кухня с вградени уреди.
Четвъртият казал:
- Аз пък нямах проблем. Сутринта навих будилника на пет и
половина. Когато започна да звъни, сръгах жена си и я попитах:
„Голф или чукане?" И тя ми отговори: „Да не си забравиш анцуга. "

Един съботен следобед Фил и Дейв отишли да играят голф, но Фил имал строго разпореждане от жена си да се върне до четири часа, защото искала да я заведе на пазар. Минало четири, после пет и шест. Накрая Фил се прибрал в седем.
- Къде беше, по дяволите? - извикала тя.
- Случи се нещо ужасно, скъпа - отвърнал той. - Още на първата дупка Дейв получи инфаркт и умря.
Жената се почувствала гузна.
- Това е ужасно - казала тя.
- На мен ли го казваш! През останалата част от игрището трябваше ту да удрям топката, ту да мъкна Дейв.

Маниак на тема голф се срещнал с папата по време на пътуване в Рим.
- Ваше светейшество - изповядал му той, - луд съм по голфа. Играя всеки ден. Но кажете ми, в рая има ли игрища за голф?
- Не съм сигурен - отвърнал светият отец. - Трябва да попитам Господ.
След няколко дни мъжът пак отишъл при папата.
- Нещо ново от Господ за райските игрища за голф?
- О, да - потвърдил папата. - Очевидно в рая има прекрасно игрище с гладка като кадифе трева и идеално окосени пространства. Лошата новина е, че имате час за утре сутрин.

Хубав мъж влиза в бар и си гледа часовника. Привлекателна жема. го забелязва и пита:
- Приятелката ви ли закъснява?
- Не - отвръща мъжът. - Току-що си купих тоя супермодерен часовник и го проверявах. Той ми говори с помощта на алфавълни.
- И какво ви казва?
- Че не носите гащички.
- Съжалявам - заявява жената. - Нося.
- По дяволите, тоя часовник трябва да е с един час напред.

След като шофирал цяла нощ, призори един търговски пътник все още бил далеч от дома си. Той решил да спре и да поспи час-два. Само че си нямал и представа, че е паркирал на главния маршрут за джогинг в града. Едва успял да задреме, когато на прозореца на колата се почукало. Бил един от бягащите за здраве.
- Колко е часът? - попитал той.
- Седем и петнайсет - сънено отвърнал търговският пътник. Опитал се пак да заспи, но скоро друг бягащ за здраве почукал на прозореца.
- Колко е часът? - извикал той.
- Седем и трийсет - ядосано отвърнал мъжът. И отново се опитал да задреме, но скоро трети бягащ потропал на прозореца.
- Колко е часът? - изкрещял той.
- Осем без петнайсет - изсумтял търговският пътник. Това преляло чашата. Той взел лист и молив и поставил надпис на прозореца: „Не знам колко е часът!" Едва успял отново да заспи, когато поредният бягащ почукал на прозореца и извикал:
- Ей, приятел, осем без пет е.

Пътник дошъл на малка провинциална гара, за да хване влака в осем и трийсет. Часовникът пред гарата показвал осем двайсет и пет и той решил, че има достатъчно време, за да си купи вестник. Но когато дошъл на перона, влакът вече изчезвал в далечината. Пътникът погледнал часовника на перона и видял, че показва осем трийсет и пет. Когато се оплакал на началник-гарата от разликата между двата часовника, онзи отвърнал:
- Че защо са ни два часовника, ако показват едно и също време?

Винаги, когато мисля за миналото, то ми носи такива спомени... (Стинът Райт)