Вицове - Професионални неволи

Жена отива на лекар, който й казва, че й остават само шест месеца живот.
- Господи! - ахва тя. - Какво да правя?
- Омъжете се за счетоводител - съветва я докторът.
- Защо? - пита жената. - Това ще удължи ли живота ми?
- Не - отвръща той. - Но животът ще ви се стори по-дълъг.

Какво не бива да казвате на евентуалния си шеф по време на събеседване:
Искам вашата работа.
Коя е оная дърта вещица на снимката на бюрото ви?
Интересува ли ви полицейското ми досие?
Никога не работя следобед - прекалено съм пиян.
Откъде взехте тая вратовръзка, за Бога?
Тук съм само защото по телевизията няма нищо интересно.
Басирам се, че го правите със секретарката си след работа.
Чух, че тук никой не си дава много зор.
По кой път минават касиерите ви до банката?
От последните шест места, където работих, получих петдесет хиляди долара обезщетение за неправомерно уволнение.
Гласовете в главата ми ми казаха да дойда на това събеседване.
Търсите ли порнофилми?
Ей, скапаняк, на каква заплата ще ме назначиш?

Шеф попитал нов служител за името му.
- Стюарт - отговорил младежът.
Шефът се намръщил.
- Не знам къде сте работили преди, но тук не използваме малки имена. Според мен това поражда фамилиарност, която в крайна сметка води до неподчинение. Затова винаги се обръщам към служителите си с фамилните им имена - Смит, Джонс, Браун и така ната-
тък. Те, от своя страна, ме наричат само господин Харви. Ясно ли е? Добре. След като уточнихме този въпрос, как е фамилното ви име?
- Мили - отвърнал младежът. - Казвам се Стюарт Мили.
- Добре, Стюарт, ето какво още искам да ви кажа...

Шеф чете конско на млад служител.
- Пак закъсня с двайсет и пет минути, момче. Не знаеш ли по кое време започваме работа?
- Не, господине, когато пристигам, всички вече работят здравата.

Един шеф в командировка в Лас Вегас решил да отиде на публичен дом. Понеже бил педант по отношение на трудовото законодателство, попитал съдържателката:
- Домът ви членува ли в профсъюза?
- Не - отвърнала тя. - Значи, ако платя сто долара, колко ще получи момичето? - Домът взима осемдесет и двайсет остават за момичето.
- Е, това ми се струва абсолютно несправедливо - заявил шефът.
- Ще отида другаде.
Намерил друг бардак на същата улица.
- Домът членува ли в профсъюза? - попитал той.
- Да - отвърнала съдържателката.
- Значи, ако платя сто долара, колко ще получи момичето?
- Момичето взима осемдесет и двайсет остават за дома.
- Това повече ми харесва - казал шефът. Той се огледал наоколо и посочил едно хубаво момиче. - Взимам я за цялата нощ.
- Ще ви се, господине - отвърнала съдържателката и дала знак на една седемдесетгодишна жена в ъгъла, - обаче Етел има старшинство.

Служител отива при шефа си.
- Шефе - казва той, - утре ще чистим основно къщата и жена ми иска да изнеса всичко от тавана, бараката и гаража и да изтъркам всички кухненски шкафове.
- Съжалявам - отвръща шефът, - обаче в момента не ни достига работна ръка. Не мога да те освободя.
- Благодаря, шефе. Знаех си, че мога да разчитам на теб!

Млад служител се обръща към колегата си и казва:
- Пак ми се ще да ударя шефа по лицето.
- Пак ли?
- Да, и преди ми се е искало да го ударя по лицето.

Офис мениджър се напил на купон и се изложил пред шефа си. На другата сутрин жена му му казала горчивата истина.
- Поведението ти беше отвратително. По еднр време отиде при шефа си и започна да го удряш в корема и да го обиждаш. Псуваше като каруцар.
- Наистина ли? - смаял се мъжът.
- Да - потвърдила тя. - Каза му какво мислиш за него. Той побесня.
- Е, ще му е от полза - в пристъп на смелост заявил съпругът. -Той е боклук. Да му пикая на шефа!
- Ти го направи - отвърнала жената. - И той те уволни.
- Ебал съм го!
- Не, това го направих аз - казала тя. - И в понеделник пак си на работа.

Оратор се готвел да произнесе реч на митинг, когато установил, че е забравил ченето си вкъщи. Той неловко пристъпвал от крак на крак няколко секунди преди да осведоми жената, председателстваща митинга, че няма да може да излезе пред публиката.
Един мъж от първия ред дочул за какво става дума и веднага извадил чене от джоба си.
- Защо не опитате тези зъби? - предложил той.
Ораторът си ги сложил, но му били прекалено тесни.
- Случайно имам още едни - казал мъжът. - Ето ги.
Ораторът опитал второто чене, но то пък му било прекалено голя
мо.
- Не става - въздъхнал той. - Ще трябва да се откажа.
- Почакайте - спрял го непознатият. - По случайност нося още едни в джоба си.
Ораторът опитал ченето и то му станало.
- Много ви благодаря - казал той. - Отдавна си търся добър зъболекар.
- Не съм зъболекар - отвърнал мъжът. - Аз съм погребален агент.

Зъболекар се готви да извади зъб на пациентка, но тя внезапно го рабчва за ташаците и зловещо казва:
- Нали няма да си причиняваме болка?