Вицове - Обичайните заподозрени

По линия на международното сътрудничество отпуснали на конната армия две места за специализация в Италия. Много му се искало на Чапаев да отидат двамата с Петка, но важни дела го задържали в Русия. Изпратил Петка и сестра си Вера.
Изтекли днитe на специализацията и двамата се завърнали. Викнал ги Чапаев да му разкажат как са прекарали времето в Италия.
- Казвай Петка, как минаваше денят ти в Италия?
- Аз не съм Петка, а по италиански - Петручо, отговорил той, а относно програмата ми в Италия тя беше: Първо ставам и на Верандата, после закусвам и на Верандата, след туй идва време за обяд и пак на Верандата...
- Какви ми ги говориш бе глупак? Я млъквай! - ядосал се Чапаев. Кажи ми ти, Вера!
- Разбира се, но моля не ме наричай Вера, а с италианското ми име - Веранда.

Два гущера си вървяли през пустинята и влачели една картечница. В един момент видели няколко палатки и единият казал на другия:
- Петка, дай да ги нападнем.
На което другият отговорил:
- Не искам бе Чапай, видя ли какво ни се случи когато нападнахме последният път палатката на оня магьосник?

Чапаев и Петка бягат от белите. Петка влачи огромен чувал. По някое време се моли на Чапаев:
- Василий Иванич, да го хвърля ли тоя чувал?
- Не може, Петка! В него е плана за превземане на Париж!
По някое време пак:
- Може ли да го хвърля тоя чувал?
- Не може, той е супер ценен стратегически!
Измъкнали се как да е, сядат да починат, и Петка отваря чувала да го види тоя план. И какво да види - вътре само картофи!
- Василий Иванич, какъв е тоя план?
- Значи гледай сега, Петка - почва да обяснява Чапаев, полагайки картофите един по един на земята - тука сме ние, а тука е Париж...

Чапаев и Петка попадат на самотен остров. Петка води дневник.
- Ден първи. Ужас. Сами сме. Ще умрем от глад и жажда.
- Ден втори. По-добре е. Намерихме вода.
- Ден трети. И палма намерихме. Добре е.
- Ден четвърти. Добре. Добре. Но няма жени. Ужас.
- Ден пети. Жени няма, но интересно! Чапаев започна да ми харесва.
- Ден шести. Чапаев все повече ми харесва. Направо е хубав.
- Ден седми. Чапаев ме изпревари.

Гражданската война в Русия. Петка замръкнал сред полето и останал да спи там. Събужда се от необичайна врява. Отваря очи и вижда хора в непознати униформи.
- Ти бял ли си или червен? - питат го.
- Мартеничка - отговаря Петка.

Престарял участник в Гражданската война разказва спомени за Чапаев пред група пионерчета:
- Аз, деца, съм последният който видя героя Чапаев жив... Още си го спомням ясно, все едно беше вчера... Битка, изстрели, Чапаев се хвърля в реката с коня си. И негово благородие ни командва: "Огън!"...

Василий Иванович отсъства от дивизията, а белите нападат щаба. За да спаси положението, Анка картечарката се преоблича с неговите дрехи, запасва сабята му, яхва коня му и начело на казашка сотня посреща атаката на врага. За лош късмет, снаряд пада близо до нея и Анка губи съзнание. Свестява се в лазарета, а над нея Петка успокоително говори:
- Не си в опасност Василий Иванович. Раната ти между краката я зашихме и сега казаците ти търсят ташаците в полето.

Чапаев и Петка хванали един от белите. Мислили си как да го накажат.
- Ще го разстреляме! - предложил Петка.
- Малко му е, Петка, малко му е. - отвърнал Чапаев.
- Ще го обесим! - рекъл Петка.
- Малко му е, Петка, малко му е.
- Ще го завържем и ще си пием ракията пред него и няма да му дадем!
- Ех, Петка, какъв садист си само... - казал Чапаев.

Чапаев, Петка и Анка картечарката отиват на разузнаване по посока на фронтовата линия. Отпред пълзи Анка, след нея Чапаев, най-накрая - Петка. Чапаев пита:
- Анке, майка ти балерина ли е била?
- Не, защо?
- Такива дълги и хубави крака имаш...
Пълзят. След малко Петка пита:
- Чапаев, а твоя баща тракторист ли е бил?
- Не, защо?
- Такава права и дълбока бразда правиш...

Чапай и Петка бутали мотор по един хълм като Чапай бил върху мотора, а Петка го бутал. По едно време Петка се изморил и казал на Чапай:
- Чапай, хайде да се сменим защото се изморих и ми излезнаха мазоли на краката.
- А, ти мен питаш ли ме излезнаха ми мазоли да натискам спирачката.