Вицове - Други

Един следобед фермер седял в бара и се напивал. До него се приближил някакъв мъж.
- Изглеждаш потиснат - казал мъжът. - Днес е чудесен ден. Как може да си нещастен в такъв ден?
- Някои неща просто са необясними - измърморил фермерът.
- Защо не ми разкажеш? - предложил мъжът. - Може да ти помогне да поговориш с някого.
- Щом наистина искаш да знаеш - отвърнал фермерът, - сутринта доях кравата в плевнята и тъкмо напълних ведрото, когато тя го ритна с левия си крак и го събори.
- Това ли било? Е, не е краят на света.
- Просто не можеш да обясниш някои неща - измърморил фермерът.
- И ти какво направи?
- Завързах левия й крак за един стълб. После продължих да я доя. И тъкмо пак бях напълнил ведрото, тя го ритна с десния си крак и го събори.
- Това вече наистина е досадно.
- Просто не можеш да обясниш някои неща - измърморил фермерът.
- И какво направи после?
- Завързах десния й крак за друг стълб и продължих да я доя. И тъкмо бях напълнил ведрото, тя го събори с опашка.
- Ти вече трябва да си бил бесен?
- Просто не можеш да обясниш някои неща - измърморил фермерът.
- И какво направи?
- Нямах повече въже, затова си свалих колана и завързах опашката й за мертека. В този момент гащите ми паднаха и жена ми влезе в плевнята. Просто не можеш да обясниш някои неща.

Американец и ирландец се срещнали на изложение в Кентъки. Американецът имал огромна ферма в Тексас, докато ирландецът имал само два акра край Уексфорд.
- Опиши ми фермата си - казал ирландецът.
- Тя е грамадна - започнал американецът, - най-голямата ферма, която си виждал през живота си. Обхваща половината страна. Знаеш ли, сутрин се качвам на пикапа си и до залез слънце не мога да обиколя цялата си земя.
- Естествено - съгласил се ирландецът. - И аз имах такъв пикал.

Учителката преподавала аритметика в първи клас. Тя казала на малкия Джони:
- Ако ти дам два заека и още два заека и още два заека, колко ще имаш?
- Седем - отвърнал той.
- Не, Джони, не е вярно. Виж, ако ти дам две ябълки и още две ябълки и още две ябълки, колко ще имаш?
- Шест - отвърнало момчето.
- Точно така - потвърдила учителката. - Хайде да опитаме пак. Ако ти дам два заека и още два заека и още два заека, колко ще имаш?
- Седем - казал Джони.
- Седем! - изпъшкала учителката. - Защо?
- Защото вече имам един заек вкъщи!

Момче пита баща си:
- Татко, можеш ли да си напишеш името, без да гледаш?
- Да - отвръща бащата.
- Добре - казва момчето. - Затвори си очите и ми подпиши бележника.

Строителен работник безгрижно вървял по тясна греда високо над улицата. Въпреки че скелето на небостъргача било нестабилно и духал ураганен вятър, той без усилие пазел равновесие и не проявявал никакъв страх.
Когато слязъл долу, един мъж се приближил и му казал:
- Наблюдавах ви и съм впечатлен от вас. Бяхте съвсем спокоен.
Как го постигате?
Работникът отговорил:
- Преди карах училищен автобус, обаче нервите ми не издържаха.

Бил последният ден от срока и малкият Джони нямал търпение да се прибере вкъщи. Учителката съобщила:
- Който пръв отговори вярно на въпросите ми, ще си тръгне по-рано. - Джони потрил ръце.
Първият въпрос гласял:
- Кой е казал „преди четирийсет и седем години"? - Преди Джони да успее да отвори уста, Сузи вдигнала ръка и отговорила:
- Ейбрахам Линкълн.
- Точно така, Сузи - потвърдила учителката. - Можеш да си вървиш.
Джони се подразнил, че са го изпреварили, но се приготвил за втория въпрос.
- Кой е казал „Имам една мечта"? - Преди Джони да се сети, Кейти вдигнала ръка и отговорила:
- Мартин Лутър Кинг.
- Точно така, Кейти - потвърдила учителката. - Можеш да си вървиш.
Джони вече бил ядосан и твърдо решил пръв да отговори на третия въпрос.
- Кой е казал „Не питай какво може да направи родината ти за теб"? - Мери бързо вдигнала ръка и отговорила:
- Джон Кенеди.
- Точно така, Мери - потвърдила учителката. - Можеш да си вървиш.
Джони вече кипял от гняв и когато учителката се обърнала с гръб към него за миг, дал воля на яда си.
- Ще ми се тия кучки да си бяха мълчали! - изсумтял той.
- Кой го каза? - попитала учителката.
- Бил Клинтън - отвърнал Джони. - Сега може ли да си тръгна?

Момченце се прибира вкъщи след първия учебен ден.
- Научи ли нещо? - пита го майка му.
- Да, но не е достатъчно. Искат утре пак да отида.

Учениците трябвало да напишат съчинение с поука. На другия ден прочели опитите си на учителката. Първа била малката Клер. Тя прочела:
- Татко има ферма и всяка неделя товарим яйцата в пикапа, и ги караме в града, за да ги продадем на пазара. Но една неделя се блъснахме и всички яйца паднаха на пътя, и се счупиха. И поуката е следната: не носи всички яйца в една кошница.
- Браво, Клер - похвалила я учителката. - Сега си ти, Ема.
Ема прочела своето съчинение.
- Татко също има ферма. Всеки уикенд взимаме яйцата и ги поставяме в инкубатор. Миналата седмица се излюпиха само осем от дванайсетте яйца. И поуката е следната: пилетата се броят наесен.
- Много хубаво, Ема - казала учителката. - А сега да чуем теб, Джони.
Джони прочел своето съчинение.
- Чичо Джим е участвал във Виетнамската война, но един ден самолетът му бил свален. Той скочил с парашут, преди да се разбие, но успял да вземе със себе си само каса бира, автомат и мачете. По пътя към земята изпил касата бира и кацнал сред хиляди вражески войници. Застрелял осемдесет виетнамци с автомата и когато патроните му свършили, убил още двайсет и пет с мачетето и удушил десет с голи ръце.
- Много цветисто описание, Джони - отбелязала учителката, -но каква е поуката?
- Не се закачайте с чичо Джим, когато е пиян.

Човек не харесва много неща в училище, докато не порасне: дребни неща, като например да те напляска жена на средна възраст - неща, за които в зрелия си живот плащаш добри пари. (Емо Филипс)

Учителката:
- Джони, снощи баща ти помогна ли ти да си напишеш домашното? Джони:
- Не, сам го написа.